Църквата почита днес света мъченица девица Сузана.  По време на

...
Църквата почита днес света мъченица девица Сузана.  По време на
Коментари Харесай

Св. Сузана загинала заради вярата си, не се омъжила за императорския син |

Църквата уважава през днешния ден света мъченица девственица Сузана. 

По време на царуването на императорите Диоклетиан и Максимиан в Рим живеел презвитерът Гавиний, роден брат на римския папа Гай (папа от 283 година до 22 април 296 г). Презвитерът Гавиний имал щерка на име Сузана. Той я възпитал в същински християнски дух и й дал положително светско обучение. Сузана се отличавала с разум и телесна хубост, която била превъзхождана от духовната й хубост. Тя с цялото си сърце обичала Исус Христос.

Когато чул за хубостта на Сузана, Диоклетиан изискал да я направи жена на своя Максимиан. Диоклетиан изпратил при Гавиний благороден мъж - своя братовчед Клавдий, да поговори с него да даде щерка си Сузана за брачна половинка на неговия наследник Максимиан. Тя отказала и била затворена под стража.

След петдесет и пет дни, Диоклетиан заповядал на брачната половинка си да вземе при себе си Сузана, с цел да я склони да се ожени за сина му. Когато водели Сузана при царицата, последната незабавно й се поклонила - тя почитала в Сузана Христовата берекет и целомъдрието. След това света Сузана също паднала пред царицата на земята, само че тя ласкаво я вдигнала с думите: За теб се радва нашият Спасител Христос.

Диоклетиан, след дълго очакване, изпратил за царицата и я попитал: Съгласи ли се Сузана на брак със сина ми? Склони ли към любовта на Максимиан? Аз не виждам в Сузана и диря от такива мисли и желание, които дават опция да се мисли, че някой може по някакъв метод да я принуди към това, дала отговор царицата. Диоклетиан мощно се разгневил и дал разрешение на сина си Максимиан да опозори Сузана и да извърши над нея гнусно принуждение, само че не в двореца - дано да я води в дома на татко й и там да я обезчести, покорявайки се на своята срамна сласт.

Когато света Сузана била доведена в дома си от две дами, тя паднала на земята в стаята си и тук с стенание и рев се молела на своя Избавител Христос за помощ. Максимиан влезнал безшумно в стаята, където се молела света Сузана, и видял над нея ангел Божий. Максимиан мощно се уплашил. Той не се осмелил да се приближи до света Сузана, а бързо се върнал в двореца, където разказал всичко на татко си. Диоклетиан изпратил един от своите доближени - Куртий, да разузнае какво прави Сузана в дома си. Но и Куртий, щом влезнал в дома, незабавно почуствал мощен боязън и в смут побягнал при царя.

Тогава той заповядал на Македоний - ревнив богохулник, прочут със своята свирепост - да отиде при Сузана и да я принуди освен посредством закани, само че и с мъчения към идолопоклонство.

Македоний отишъл при света Сузана, носейки със себе си дребен златен кумир, изобразяващ бога Дий. Той го посочил на светата и й заповядал да му се поклони. Света Сузана духнала върху идола с думите: Господи мой, Христе Иисусе, дано очите ми да не виждат дяволското оръдие.

И незабавно идолът, който се намирал в ръката на Македоний, станал незабележим, като че ли някой го дръпнал. Тогава влезнал прислужникът на Македоний и докладвал, че идолът е изхвърлен от вкъщи на пътя. Македоний мощно се разгневил и раздрал облеклата на света Сузана и почнал да я бие безжалостно с пръчки.

Македоний доложил на царя за неизменимото и твърдо стоене на Сузана във вярата и по какъв начин е поругала идола. Царят заповядал да бъде убита в дома с меч и главата на Христовата булка била отсечена.

Когато разбрала за убийството на света Сузана, царицата взела през нощта честното тяло на светата мъченица и събрала кръвта й, пролята на земята, в покривалото на главата си. Тя обвила тялото на мъченицата с платно, напоено с аромати, и го положила в гробницата на свети Александър, където били заровени доста мъченици, а кръвта й, събрана в покривалото, сложила в сребърен ковчег, който скрила в стаята си, където нормално скрито се молела и през деня, и нощем.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР